Причините за това са много, но като основна можем да изтъкнем аристократичното поведение на Байерн Мюнхен, който изглежда бяха предубедени, че са си свършили работата в Лондон на 100%.
Странното бе, че изглеждаше, че сякаш мениджърът на Арсенал - Арсен Венгер, също вярваше в това и бе пуснал на терена един доста експериментален състав, който сме свикнали да гледаме по-често в турнира за Купата на лигата в Англия. отколкото в Шампионската лига.
Друга от причините за по-различно развилата се среща бе и множеството кадрови проблеми в двата тима, като по всичко личеше, че по-значими те се оказаха за 'баварците'.
Липсата на Рибери и Швайнщайгер бе от най-голяма важност, като често виждахме празните пространства в зоната между защитниците и халфовете, където обикновено оперира Швайни, а по лявото крило сякаш атаките липсваха.
В хода на срещата събитията се случиха по следния начин: Арсенал откри резултата още в 3', чрез Жиру, който се възползва от едно от типичните центрирания на Тио Уолкът по дясното крило, а до него се стигна след колективна грешка при зоновото позициониране на отбраната на Байерн.
И все пак този гол не повлия по никакъв начин на отношението на двата отбора към мача и продължихме да виждаме незаинтересованата игра на домакините, докато срещу себе си те виждаха една добре окомплектована защита на 'артилеристите', които имаха сякаш за цел да не допуснат гол, пред това да вкарат още два.
Основните заплахи пред вратата на Фабиански идваха от Ариен Робен, който в типичен свой стил дриблираше по крилото и през центъра и се възползваше от всяка открила му се възможност да стреля, като почти всичките му удари отидоха в аут.
Томас Мюлер бе другият играч, който тероризираше защитата на Арсенал и изглеждаше сякаш той играеше ролята на втори нападател зад Манджукич, което противоречеше с позициите му през по-голямата част от сезона до момента.
Положенията се трупаха пред вратата на гостите, но тези, които наистина представляваха солидна опасност бяха малко, но чисто статистически изражението им бе плашещо.
През втората част статуквото се запази с тази разлика, че може би поуморени, футболистите на Арсен Венгер започнаха да правят по-често нарушения и сякаш не усетиха как времето си отлетя, докато не дойде време за финален щурм.
Изключение направи една контра-атака през центъра, когато в средата на полувремето Тио Уолкът се измъкна зад защитата на Байерн, но страничния съдия реши да вдигне влага си за засада, въпреки че повторенията доказаха, че крилото бе с около метър и половина - два в чиста позиция. Това вбеси гостуващите фенове, но единственото, което можеха да направят е да продължат да стискат палци за чудото да се случи.
И ето, че то бе на път, когато в 86' се стигна до едно изпълнение на корнер, в което Лоран Кошчелни се извиси над всички, за да прониже стража на домакините - Мануел Нойер и да направи резултата 2:0 в полза на аутсайдера.
Стигна се до сериозни препирня между играчите на двата отбора, като разбираемо от Арсенал искаха топката да стигне, колкото се може по-бързо, до центъра, докато Нойер и компания отказваха да изпълнят задължението си по най-бързия възможен начин. След цялата ситуация се стигна до жълт картон за Кошчелни и укротяване на страстите, защото в крайна сметка и двата отбора знаеха, че действията им са доста неправомерни и постъпката им бе неджентълменска.
Главният съдия даде продължение след това от 3 минути, в което единственото, което се случваше, бе играта на корнера от страната на Арсенал, където в продължение на цели 2 минути играчите в червено запазиха топката в свое владение и така запазиха успеха си в свои ръце.
В края на мача гостите съжаляваха много за лошото отсъждане срещу Уолкът и едно изпълнение на Жервиньо, който от 3 метра пред голлинията не успя да преодолее Нойер, като преди това бе направил едно фамозно изпълнение с участието на Касорла, за да преодолее бранителите на Байерн.
И така срещат приключи при 2:0 в полза на Арсенал, но в крайна сметка им се наложи да отпаднат от състезанието, тъй като бяха загубили с 1:3 на своя земя.