Бруно Лабадия
Бруно Лабадия е роден на 08.02.1966г. в Дармстад, Германия. Той е един от добрите централни нападалите на немския футбол през периода 1984-2003.
В началото той играе за родния си клуб Дармстад, където остава в първите си 3 години и загатва за потенциала си, като в над 100 мача бележи около 40 попадения. През 1987 е забелязан от скаутите на Хамбургер и бива привлечен същата година, но не оправдава доверието, като вкарва едва 11 гола в 44 срещи и бива продаден през 88 на Кайзерслаутерн, където формата му е сходна с тази в предходния му клуб. Но този път има една съществена разлика - Лабадия печели шампионата с 'кайзерите' и взима Супер купата на Германия, като и двете се случват през 1991г., а веднага следващият сезон той е продаден на Байерн Мюнхен. Там той затвърждава мнението на специалистите, че не е топ играч, но пък е състезател, който вкарва важни голове, колкото и малко да са те. Отново печели златен медал от шампионата през 1994г. и пак е принуден да си търси нов отбор.
Този път той акостира в Кьолн, само за да изчака една година преди да се присъедини към Вердер през 1995г. Остава там 3 години, който са и най-слабо резултатните му в кариерата - 63 срещи, в които вкарва едва 18 попадения. И все пак успява да спечели и първия си международен трофей - Интертото през 1998г. По ирония на съдбата отново първата му година с трофей в даден клуб е последната му за него там и той поема в посока Арминия Билефелт. Тук следват и най-силните му години, като централен нападател, като за 98 срещи той се разписва цели 50 пъти, което е повече от гол на всеки втори мач. Печели промоция с отбора през 1999г., но този път остава с отбора и в елита, за да помогне със солидния си опит по терените на Бундеслигата.
През 2001 идва и последният му период в кариерата на футболист в Карлсруе. Той остава там до 2003, когато и официално прекратява кариерата си. През първия си сезон печели шампионата на третото ниво на немския футбол, което е и последната му титла, като състезател.
За 19-те си години прекарани по терените на Германия Лабадия изиграва над 500 срещи, разписвайки се повече от 200 пъти в противниковите врати. Така, че макар и не до там впечатляващ в различните си клубове, той бавно е натрупал една солидна визитка, която го определя като един доста стойностен футболист.
През 2003 нещата започват отначало за него и той става старши треньор на Дармстад в следващите 3 сезона. Там той се представя доста добре и записва 102 срещи, от които печели цели 60, а неговият отбор вкарва средно по 1.8 гола на мач. През 2007 след едногодишно отсъствие той поема Гройтер Фюрт, макар и за една година. Той изглежда отново е научил своите да вкарват голове, но не и да не получават, като завършва сезона с 57 вкарани и 50 допуснати гола във Втора Бундеслига. Следващият сезон е на чело на Байер Леверкузен и ситуацията е сходна, като този път разликата е, че неговите вкарват доста по-често и логично с Леверкузен представянето му е по-забележимо. Следва още един сезон, в който сменя клубната си принадлежност и този път става част от Хамбургер, където е играл, като футболист. Там той за пръв път изпитва тръпката от това да водиш отбор в евро турнирите и в интерес на истината се справя доста добре, но това е за сметка на резултатите в първенството. Бруно Лабадия изглежда не обича да се задържа дълго на едно място и пак през 2010 сменя отбора, като този път по всички личи, че е за по-дълго. Той става мениджър на Щутгарт. Времето, когато отборът се бореше за отличия изглежда отдавна е отминало и Лабадия сякаш не е в състояние да промени това, поне към този момент. През последните 3 години отборът се колебае между зона Европа и средата на класирането и по всичко личи, че този сезон няма да е по-различен с нищо. Но, ако съдим по действията на собствениците, те са доволни от това представяне на отбора, щом продължават да гласуват доверие на треньора.
В началото той играе за родния си клуб Дармстад, където остава в първите си 3 години и загатва за потенциала си, като в над 100 мача бележи около 40 попадения. През 1987 е забелязан от скаутите на Хамбургер и бива привлечен същата година, но не оправдава доверието, като вкарва едва 11 гола в 44 срещи и бива продаден през 88 на Кайзерслаутерн, където формата му е сходна с тази в предходния му клуб. Но този път има една съществена разлика - Лабадия печели шампионата с 'кайзерите' и взима Супер купата на Германия, като и двете се случват през 1991г., а веднага следващият сезон той е продаден на Байерн Мюнхен. Там той затвърждава мнението на специалистите, че не е топ играч, но пък е състезател, който вкарва важни голове, колкото и малко да са те. Отново печели златен медал от шампионата през 1994г. и пак е принуден да си търси нов отбор.
Този път той акостира в Кьолн, само за да изчака една година преди да се присъедини към Вердер през 1995г. Остава там 3 години, който са и най-слабо резултатните му в кариерата - 63 срещи, в които вкарва едва 18 попадения. И все пак успява да спечели и първия си международен трофей - Интертото през 1998г. По ирония на съдбата отново първата му година с трофей в даден клуб е последната му за него там и той поема в посока Арминия Билефелт. Тук следват и най-силните му години, като централен нападател, като за 98 срещи той се разписва цели 50 пъти, което е повече от гол на всеки втори мач. Печели промоция с отбора през 1999г., но този път остава с отбора и в елита, за да помогне със солидния си опит по терените на Бундеслигата.
През 2001 идва и последният му период в кариерата на футболист в Карлсруе. Той остава там до 2003, когато и официално прекратява кариерата си. През първия си сезон печели шампионата на третото ниво на немския футбол, което е и последната му титла, като състезател.
За 19-те си години прекарани по терените на Германия Лабадия изиграва над 500 срещи, разписвайки се повече от 200 пъти в противниковите врати. Така, че макар и не до там впечатляващ в различните си клубове, той бавно е натрупал една солидна визитка, която го определя като един доста стойностен футболист.
През 2003 нещата започват отначало за него и той става старши треньор на Дармстад в следващите 3 сезона. Там той се представя доста добре и записва 102 срещи, от които печели цели 60, а неговият отбор вкарва средно по 1.8 гола на мач. През 2007 след едногодишно отсъствие той поема Гройтер Фюрт, макар и за една година. Той изглежда отново е научил своите да вкарват голове, но не и да не получават, като завършва сезона с 57 вкарани и 50 допуснати гола във Втора Бундеслига. Следващият сезон е на чело на Байер Леверкузен и ситуацията е сходна, като този път разликата е, че неговите вкарват доста по-често и логично с Леверкузен представянето му е по-забележимо. Следва още един сезон, в който сменя клубната си принадлежност и този път става част от Хамбургер, където е играл, като футболист. Там той за пръв път изпитва тръпката от това да водиш отбор в евро турнирите и в интерес на истината се справя доста добре, но това е за сметка на резултатите в първенството. Бруно Лабадия изглежда не обича да се задържа дълго на едно място и пак през 2010 сменя отбора, като този път по всички личи, че е за по-дълго. Той става мениджър на Щутгарт. Времето, когато отборът се бореше за отличия изглежда отдавна е отминало и Лабадия сякаш не е в състояние да промени това, поне към този момент. През последните 3 години отборът се колебае между зона Европа и средата на класирането и по всичко личи, че този сезон няма да е по-различен с нищо. Но, ако съдим по действията на собствениците, те са доволни от това представяне на отбора, щом продължават да гласуват доверие на треньора.