Сами Хюпия
Сами Хюпия е роден на 07.10.1973г. в Куусанкоски, Финландия. Той е считан за едно от най-големите имена във футбола на страната, като за националния има записани 105 срещи и има 5 отбелязани гола. Позицията му като играч бе на централен защитник и според мнозина именно той бе човекът, който умее да си служи по най-добрия начин, било то в своето наказателно поле или в противниковото.
Кариерата му преминава през няколко клуба, като първият от тях е Папе, където дори не изкарва целия си дебютен сезон през 1989г. Както сами можете да си направите равносметка, той е бил едва 16-годишен тогава. Продължава да рита за Куму и Мура в периода 1990 - 1995 и вече започва да загатва, че от него ще стане един много стабилен централен бранител, като за Мура записва около стотина състезателни срещи в период от 3 години.
Холандския Вилем II забелязват безспорния му талант и играе за тях още 3 години със същия успех. През 1999 идва и моментът, който го изстреля високо във футболните хроники и то в период от 10 години. Той подписва договор с Ливърпул, където се наслаждава на най-успешния си период като играч изобщо. 460 срещи и 35 гола го правят един от най-добрите защитници на Ливърпул в историята им, като за това несъмнено помага много и поведението му на и извън терена, където Хюпия е истински джентълмен и професионалист, който спазва перфектна дисциплина и просто е неизбежно да се превърне в любимец на феновете за доста дълъг период от време. Един от най-големите му индивидуални успехи бе през 2009, когато бе определен от престижния футболен сайт Goal.com за най-великият централен защитник за изминалото десетилетие. Междувременно печели 12 титли, от които 10 с екипа на Ливърпул. По всяка вероятност най-емоционалният му момент с клуба е фамозната титла от Шампионската лига през 2005. Срещата тогава с Милан е определена за една от най-вълнуващите срещи за всички времена, където отборът на Хюпия губи с 0:3 на полувремето и успява да изравни до 3:3, като в последствие печели след изпълнение на дузпи.
През 2009 идва и ред да направим връзката с Байер Леверкузен. Тогава той е принуден да напусне Ливърпул, който отказват да подновят договора му и той преминава при 'аспирините', с който остава в следващите 3 години, докато решава да сложи край на кариерата си през 2011. Зад гърба си той остава с 831 срещи и 52 попадения, като несъмнено той записва името си в Залата на славата за велики футболисти.
Интересното при него е, че краят на футболната му кариера не приключва с традиционния бенефис, сълзливи интервюта и снимки за спомен. Просто за това няма време, тъй като през 2010 той става играещ асистент мениджър на Робин Дуд. В края на сезона 2010 - 2011 Дуд е уволнен и на чело на Байер Леверкузен застава Сами Хюпия заедно със Саша Левандовски. Причината за двойното мениджърство е, че Хюпия все още няма сертификат, че може да води професионален тим, като старши треньор, докато Левандовски притежава такава диплома и води едновременно и отбора на Леверкузен до 19 години. С тези двамата на чело Леверкузен си припомнят времето, когато бяха участници в Шампионската лига и дори се бореха за отличието. Статистиката сочи, че точно 60% от срещите им завършват с успех (35 срещи, 21 победи, 7 равенства и 7 загуби). Позицията на Байер във временното класиране е трета, като едва в 20 кръг изпуснаха второто място след загуба от актуалните шампиони от Борусия Дортмунд с 2:3. Интересно ще е да видим как Сами Хюпия ще развие треньорската си кариера, която е едва във своя зародиш. Определено към момента очакванията са големи, защото първият му сезон върви повече от добре за него.
Кариерата му преминава през няколко клуба, като първият от тях е Папе, където дори не изкарва целия си дебютен сезон през 1989г. Както сами можете да си направите равносметка, той е бил едва 16-годишен тогава. Продължава да рита за Куму и Мура в периода 1990 - 1995 и вече започва да загатва, че от него ще стане един много стабилен централен бранител, като за Мура записва около стотина състезателни срещи в период от 3 години.
Холандския Вилем II забелязват безспорния му талант и играе за тях още 3 години със същия успех. През 1999 идва и моментът, който го изстреля високо във футболните хроники и то в период от 10 години. Той подписва договор с Ливърпул, където се наслаждава на най-успешния си период като играч изобщо. 460 срещи и 35 гола го правят един от най-добрите защитници на Ливърпул в историята им, като за това несъмнено помага много и поведението му на и извън терена, където Хюпия е истински джентълмен и професионалист, който спазва перфектна дисциплина и просто е неизбежно да се превърне в любимец на феновете за доста дълъг период от време. Един от най-големите му индивидуални успехи бе през 2009, когато бе определен от престижния футболен сайт Goal.com за най-великият централен защитник за изминалото десетилетие. Междувременно печели 12 титли, от които 10 с екипа на Ливърпул. По всяка вероятност най-емоционалният му момент с клуба е фамозната титла от Шампионската лига през 2005. Срещата тогава с Милан е определена за една от най-вълнуващите срещи за всички времена, където отборът на Хюпия губи с 0:3 на полувремето и успява да изравни до 3:3, като в последствие печели след изпълнение на дузпи.
През 2009 идва и ред да направим връзката с Байер Леверкузен. Тогава той е принуден да напусне Ливърпул, който отказват да подновят договора му и той преминава при 'аспирините', с който остава в следващите 3 години, докато решава да сложи край на кариерата си през 2011. Зад гърба си той остава с 831 срещи и 52 попадения, като несъмнено той записва името си в Залата на славата за велики футболисти.
Интересното при него е, че краят на футболната му кариера не приключва с традиционния бенефис, сълзливи интервюта и снимки за спомен. Просто за това няма време, тъй като през 2010 той става играещ асистент мениджър на Робин Дуд. В края на сезона 2010 - 2011 Дуд е уволнен и на чело на Байер Леверкузен застава Сами Хюпия заедно със Саша Левандовски. Причината за двойното мениджърство е, че Хюпия все още няма сертификат, че може да води професионален тим, като старши треньор, докато Левандовски притежава такава диплома и води едновременно и отбора на Леверкузен до 19 години. С тези двамата на чело Леверкузен си припомнят времето, когато бяха участници в Шампионската лига и дори се бореха за отличието. Статистиката сочи, че точно 60% от срещите им завършват с успех (35 срещи, 21 победи, 7 равенства и 7 загуби). Позицията на Байер във временното класиране е трета, като едва в 20 кръг изпуснаха второто място след загуба от актуалните шампиони от Борусия Дортмунд с 2:3. Интересно ще е да видим как Сами Хюпия ще развие треньорската си кариера, която е едва във своя зародиш. Определено към момента очакванията са големи, защото първият му сезон върви повече от добре за него.