Люсиен Фавр
Люсиен Фавр е роден на 02.11.1957г. в Сейнт-Бартелеми, Швейцария. Като футболист той е играл като централен полузащитник, но никога не е успял да надскочи себе си и да заиграе в реномиран клуб.
Кариера му започва в швейцарския Лаусане, където прекарва 3 сезона, в който се представя доста добре. Забелязан е и от Ноушател Ксамакс, който става по-известен на българската аудитория през 94, когато Трифон Иванов заиграва там. За Фавр идва ред и на етапът от кариерата му, който е най-успешен за него, като футболист. През 1981г. преминава в Сервет и макар че играе едва 2 сезона в първия си период там той изиграва 59 срещи, в които бележи 28 гола. В последствие Толуза е най-високото стъпало в кариерата му, но не успява да се наложи добре там и се завръща отново в Сервет, където и завършва кариерата си през 1991г.
Веднага започва работа като треньор в Ечаленс, клуб който се подвизава в долните нива на швейцарската лига. Първо води 14-годишните, година по-късно 17-годишните, а през 1993 става и старши треньор на мъжкия тим, където интегрира голяма част от юношите на тима. Най-големият му успех там е класирането на тима за втория ешалон в лигата, което и до днес е най-голямото постижение на този отбор.
След 2 години отсъствие от треньорската сцена през 1997 е назначен за мениджър на Ивердон Спорт. По това време тимът е на дъното на Националлига Б - днешната Чалендж лийг на Швейцария. Почти всички специалисти в страната са изненадани, че тогава отборът успява да изплува и да се класира за елита, а в същата година финишира и на петата позиция, което е прецедент за този скромен тим.
През 2000 поема стария си клуб Сервет, като в периода си като футболист става дори шампион на страната. Най-голямото му постижение, като мениджър е Супер купата на Швейцария през 2001. Същата година е на път да направи запомнящ се успех в турнира за Купата на УЕФА, където последователно се справя с тимове като Славия Прага, Реал Сарагоса и Херта преди да бъде елиминиран на 1/16 финалите от Валенсия, който са водени от Рафа Бенитез и в последствие печелят испанската Ла Лига.
Успехите му със Сервет неизбежно привличат вниманието на истински елитните тимове в страната и през 2003 застава на чело на Цюрих. През 2005 взима купата на страната, а през 2006 става шампион за пръв път от 25 години с този отбор, като взима титлата по драматичен начин в последния ден от първенството срещу Базел, които са им и прекият конкурент за титлата. Дублира успеха си година по-късно, като така за втори път става най-добрият мениджър на Швейцария.
През 2007 идва и периодът му в немското първенство и така поема тимът на Херта Берлин. Успява да изкачи тимът до едно четвърто място, въпреки че разполага с едва тринайстият по размер бюджет в първенството и дори записва победа с 2:1 над шампионите от Байерн Мюнхен. Може би кариерата му на мениджър в отбора би продължила и до днес, ако не бяха сериозните финансови затруднения, който принуждават ръководството да се раздели с основни фигури, като Воронин, Шимунич и Пантелич. Отборът не се представя както преди това и се налага Фавр да напусне, което си е трик от страна на шефовете за пред публиката на тима.
Една година без работа и идва ред на кариерата му в Борусия Мюнхенгладбах, където е и до момента. Ситуацията през 2011 е много сложна, като тогава отборът има едва 16 точки от 22 изиграни кръга. До края на сезона отборът се стабилизира и успява да се добере до мястото за плейоф. Успех след двете срещи срещу Бохум осигуряват мястото на отбора за още една година в Бундеслигата. През 2011/2012 нещата са коренно различни. Стилът на игра на отбора е значително променен и контра-атаката става най-силното оръжие на отборът от Мюнхенгладбах. 'Звездите' на тима са Марко Ройс и Данте, като единият е отговорен за мълниеносното движение в атака, а другият диктува действията в отбрана. С тяхна помощ тимът финишира на престижното 4 място и се класира за предварителните кръгове за Шампионската лига. Въпросните играчи преминават в топ тимовете на шампионата - Ройс в Борусия Дортмунд, а Данте в Байерн Мюнхен. Една от основните причини е фактът, че двамата впечатляват с играта си в двете победи над 'баварците' за шампионата. През настоящия сезон ситуацията също е доста добра, макар и не чак колкото предния, но Борусия е категорично в битката за местата даващи право на участие в евро-турнирите.
Статистиката на Люсиен Фавр като треньор е следната: 359 срещи, 168 победи, 91 равенства и 100 загуби, като периодите му в Сервет и Борусия Мюнхенгладбах са най-успешните му в това отношение, макар и най-титулуван той да е с отбора на Цюрих.
Кариера му започва в швейцарския Лаусане, където прекарва 3 сезона, в който се представя доста добре. Забелязан е и от Ноушател Ксамакс, който става по-известен на българската аудитория през 94, когато Трифон Иванов заиграва там. За Фавр идва ред и на етапът от кариерата му, който е най-успешен за него, като футболист. През 1981г. преминава в Сервет и макар че играе едва 2 сезона в първия си период там той изиграва 59 срещи, в които бележи 28 гола. В последствие Толуза е най-високото стъпало в кариерата му, но не успява да се наложи добре там и се завръща отново в Сервет, където и завършва кариерата си през 1991г.
Веднага започва работа като треньор в Ечаленс, клуб който се подвизава в долните нива на швейцарската лига. Първо води 14-годишните, година по-късно 17-годишните, а през 1993 става и старши треньор на мъжкия тим, където интегрира голяма част от юношите на тима. Най-големият му успех там е класирането на тима за втория ешалон в лигата, което и до днес е най-голямото постижение на този отбор.
След 2 години отсъствие от треньорската сцена през 1997 е назначен за мениджър на Ивердон Спорт. По това време тимът е на дъното на Националлига Б - днешната Чалендж лийг на Швейцария. Почти всички специалисти в страната са изненадани, че тогава отборът успява да изплува и да се класира за елита, а в същата година финишира и на петата позиция, което е прецедент за този скромен тим.
През 2000 поема стария си клуб Сервет, като в периода си като футболист става дори шампион на страната. Най-голямото му постижение, като мениджър е Супер купата на Швейцария през 2001. Същата година е на път да направи запомнящ се успех в турнира за Купата на УЕФА, където последователно се справя с тимове като Славия Прага, Реал Сарагоса и Херта преди да бъде елиминиран на 1/16 финалите от Валенсия, който са водени от Рафа Бенитез и в последствие печелят испанската Ла Лига.
Успехите му със Сервет неизбежно привличат вниманието на истински елитните тимове в страната и през 2003 застава на чело на Цюрих. През 2005 взима купата на страната, а през 2006 става шампион за пръв път от 25 години с този отбор, като взима титлата по драматичен начин в последния ден от първенството срещу Базел, които са им и прекият конкурент за титлата. Дублира успеха си година по-късно, като така за втори път става най-добрият мениджър на Швейцария.
През 2007 идва и периодът му в немското първенство и така поема тимът на Херта Берлин. Успява да изкачи тимът до едно четвърто място, въпреки че разполага с едва тринайстият по размер бюджет в първенството и дори записва победа с 2:1 над шампионите от Байерн Мюнхен. Може би кариерата му на мениджър в отбора би продължила и до днес, ако не бяха сериозните финансови затруднения, който принуждават ръководството да се раздели с основни фигури, като Воронин, Шимунич и Пантелич. Отборът не се представя както преди това и се налага Фавр да напусне, което си е трик от страна на шефовете за пред публиката на тима.
Една година без работа и идва ред на кариерата му в Борусия Мюнхенгладбах, където е и до момента. Ситуацията през 2011 е много сложна, като тогава отборът има едва 16 точки от 22 изиграни кръга. До края на сезона отборът се стабилизира и успява да се добере до мястото за плейоф. Успех след двете срещи срещу Бохум осигуряват мястото на отбора за още една година в Бундеслигата. През 2011/2012 нещата са коренно различни. Стилът на игра на отбора е значително променен и контра-атаката става най-силното оръжие на отборът от Мюнхенгладбах. 'Звездите' на тима са Марко Ройс и Данте, като единият е отговорен за мълниеносното движение в атака, а другият диктува действията в отбрана. С тяхна помощ тимът финишира на престижното 4 място и се класира за предварителните кръгове за Шампионската лига. Въпросните играчи преминават в топ тимовете на шампионата - Ройс в Борусия Дортмунд, а Данте в Байерн Мюнхен. Една от основните причини е фактът, че двамата впечатляват с играта си в двете победи над 'баварците' за шампионата. През настоящия сезон ситуацията също е доста добра, макар и не чак колкото предния, но Борусия е категорично в битката за местата даващи право на участие в евро-турнирите.
Статистиката на Люсиен Фавр като треньор е следната: 359 срещи, 168 победи, 91 равенства и 100 загуби, като периодите му в Сервет и Борусия Мюнхенгладбах са най-успешните му в това отношение, макар и най-титулуван той да е с отбора на Цюрих.